Сърдито отлитане...

Върви по пътя си. Върви, човече.
Не се обръщай. Няма ме след теб.
Наричах те Любов, Живот и Вечност,
а то било... повей от суха степ...

Върви със здраве. Отмини нататък.
Погрешно те обърквах три лета.
Не търся ни искрица, нито пепел.
И Фениксът сърдито отлетя...

Белязах те погрешно с низ от думи.
Било, каквото там - вземи си дъх.
Не падам по тангата ‘Дами канят’.
Ако е писано, ще ме покани мъж.