Тлака

Дойди , Гергано - Неда й гълчи.
По надвечер дойди. Ще бъде Нуша.
Преди да каже “да” и тя се скри.
Смехът остана Недин да се люшка.
Ще дойда, ами. После сте у мен.
На тебе дума няма да прегазя.
Окрилена от радостната вест,
снове Гергана в двори и се стяга.
Гласа му сеща и през пет била...
По говора, по дъх го разпознава...
Кори се, че не пита за това -
ще бъде ли на тлаката и Стамен?
Заръките привърши и отби.
Умора не познала, припка бърза.
До портичката Недина стои...

Две силни длани по снага й плъзват...