Отвори окото

Прихлупва ни сърдитото небе.
Вървим, привели поглед към земята.
И времето броим. Кръжим с нозе.
Душата ни на дъното забита.

А колко малко трябва. Миг един.
Да я повдигнем, за да се огледа.
Разтърсвай я от сън. Не я щади.
Окото да отвори... Да прогледа.

И да узнаеш, че на капка дъх –
на толкова далеко сме от горе...
Че всичко е един безкраен кръг.
Че тон си от Вселенската симфония.