Не са на думи и не са ескиз

Те съществуват.
Някой ни подсказва.
От плът,
навярно, някъде сред нас.
Над езерото клоните се свеждат.
В един полуизсъхнал разпознах:
глава с рога, опашката извита
и хищен бяг - нагоре и напред.
Не беше даже никак дяволито,
самият дявол бе изобразен.
Разтърсваше ме факта, че ги има.
Не са на думи. И не са ескиз.
Заглеждайте се. Те вървят по друмите,
където ангелите ни докосват с бриз.