до Зора

Между Земята и Небето съм...
Безкраят - ме мами със безболкова нега.
Да полетя в ефирната омая.
В онази странно-млечна светлина..
Да затая дъха. Като тогава...
Да се разтворя - вечност във мига.
Във нежните пулсации на плъзгащото тяло..
Ти, помниш всичко, пареща тъга.
И раните да съблека. Като ненужна кожа.
Те земни са. Без мен да си кървят.
Ще ме простиш ли мен?
Прости ми. Ако можеш...
Надявам се. Нали е кръговрат.
Между зачатието и Края съм.
Не зная
Кое притегляне да избера.
Небесно или Земно.
Рая или Ада?
Ти тук си. Ще остана до Зора.