Разходка по брега

Във сянката на съботния ден
дърветата обличат се с мълчание.
А въздухът - прашец е посребрен...
Поемам го в измъчено дихание.
Тогава елегантен джентълмен
показа се усмихнато от ъгъла.
Небето се изчисти и над мен
политнаха във ято бели гълъби..
Тогава казах си – защо тъжа,
когато слънцето не се е скривало...
Потеглих ведро по брега,
а той потъна пак зад ъгъла.
Погледнах на света с очи,
като дете след плач за обич.
Изсъхнаха сълзите. Не личи,
че е пълзяла в тях тревога...
Загледах се в блестящата вода...
Помислих - колко малко трябва...
Когато някъде, наистина, боли
Да се усмихнеш само.