Когато звъняха камбаните

Тя знаеше - елхата в къщи свети.
Усещаше, че лъха на сладкиш.
И помнеше, че дните постни бяха.
Гласът й шепне: Трябва да вървиш.

В две ранички приготвила прилежно -
Лекарства. Спирт. Консерви между тях.
В града им днес е празнично и снежно.
А, тук - комари. Гниене. И смрад.

Във лодката едва побра багажа.
Лодкарят - малко повече от пет.
И вярваше, че Бог им беше стража.
Бе сигурна, че Той върви напред.

Притвори клепки. А стомахът - свири.
Но пазеше трохичките за тях.
Там горе някой тихичко умира.
Тя няма право да бленува хляб.

Пристигнаха. И след лодкарят свърна.
Препъваха се във камари смет.
Когато влезе, олюля се първо...
Кураж си даде: Всичко е наред.

В мизерното легло очи горяха.
Ръка изсъхнала видя отпред.
И чуваше - камбаните звъняха.
Далеч оттук- разчупват хляб с късмет...