Щом живи сме

Надскочих себе си.Открехнах лесно
душата си пред жадната тълпа.
За грешките се сещаме последно.
Ръцете си опарих във жарта.

Не съм от гордите. Но знам цената
на малкото , туптящо ядърце.
Опазвах го докрай. За да е свято.
Прекрачиш ли чертата... Накъде?

Сега съм, като Данко със сърцето.
Държа го в длан пред хищните ръце.
Все още живо е. Дори просветва.
Тъй скъпо е. Не трябва да умре.

Прибирам го обратно. И не моля.
Пъстърва се лови във чист поток.
Отивам ли си - не изричам сбогом.
Щом живи сме - над нас е само Бог.