Звезда без име ще засвети в бяло

Ако си силен, буен водопад,
то аз съм малка, приказна рекичка.
Ако си дъб - разлистен и клонат,
до този дъб съм нежната брезичка.

Ако си изгрев – радост за света,
то аз съм утро – светло и звънливо.
Ако си залез – пръскащ красота,
във него аз съм златната магия.

Ако съм щрих от приказен пастел,
то ти си в него пълният завършек.
Ако си дъжд над пясък зажъднял,
то аз съм жадната, за влага, суша.

Ако в небето, моята звезда,
след дълъг път, до твоята е спряла.
Те ще се слеят кротко във нощта.
Звезда без име ще засвети в бяло.