Слънцестоене

Раздалечи се ласката на Слънцето с Земята.
Студено е. И тъжно е. В трептеж е онзи миг,
във който те отново ще слеят топлината.
Въздишка на очакване. Един сподаван вик.

Отдалечи се. Пусто е. Но тя е мъдра. Знае.
Подготвя свойте дарове. Когато ще е пак.
Кой казва, че студена е? Ще си отиде мракът.
Денят на път е винаги, щом светлото е знак.

Не е раздяла вечното, което се повтаря.
Отдръпване. И трепети. И после пак – цъфтеж.
Отдалечи се Слънцето. Но не това е краят.
Начало е. На сбъдване. Един красив летеж.

---