под светнали череши

Викът потегля. От дълбокото.
Прекрасен е. И е в летеж.
Попивам жадно твойте сокове.
Мигът е зрял. И е в цъфтеж.

Раздиплям тежката носия.
Обличам я под звън на чан.
Морето ще ни е месия.
Води ме. С теб ще съм до край.

Ръката ти ме топли кротко.
Сега небето ни е храм.
Сърцето ми примира сладко.
Обречена съм. И го знам...

Вървим под светнали череши.
Под стъпките ни пак цъфтеж.
Поръсва ни сълза от птица...
А изгревът запалва свещ...