Остава

Не търся вини. А и думата мъст не познавам.
Оттеглих се тихо. И пътя пред себе си знам.
Веднъж ни се дава. Не вземем ли – то си отива.
Раздавах сърцето си... И слънцето носех на длан.
Във тежките мигове - вярна и чиста остана
сестрата до мен - спасително рамо и бряг.
Добре ли си мила? – долиташе там от безкрая.
В регистъра пише, че имам единствено брат...