Опари ме...

Сълзата ти - браздица по стъклото
матирало безчувствените зими,
открехна нежна пролука в деня ми.
Прогледнах, за да видя, че те има.

Отдавна искаш нещо да ми кажеш
а, аз те гледах като мим без пръсти...
Сега те чух. Недей да ме наказваш,
мой скитнико. Виновно се прекръствам.

Разбрах те. И се стича... И ме пари.
Бе тихо в храма. Всичко се полюшна.
Пред Него се помолихме и двамата.
Подай ръката. Да вървим към къщи.