Тази която

Уморих се от твоите фести със шумни тълпи.
Все поглеждам към пътя. И дъхав бе хлябът...
Аз го месих с вода и горещи сълзи...
И поднесох на скромна трапеза за двама.

Под клепачите пламна. И денят се роди.
Но надеждата плаха се оттегли със мрака...
Нова свещ ще запаля... Може би... Може би.
И до хляба изстинал до зора ще те чакам...

А когато онези разноцветни тълпи,
разотидат се бавно и затворят вратата...
И след пира останеш самотен... Спомни...
Че съм тази, която търпеливо те чака.