Разговор на четири очи

Денят подпрял до мен глава с ръце,
учудено ме гледа и разлято...


Въздъхва. После пита: накъде.
Отвръщам му, че искам да поплача.

Е, поплачи си. Аз съм тук до теб.
Ще пия от сълзите ти с наслада.

О, ти и затова си тъй разлят.
А сълзите ми - идват ти в награда.

Момент - ми казва. Я, ме погледни.
Не виждам влага. Не прави заблуди.

Отдавна и не плача със очи.
Ако си мой - ще го усетиш другаде.

И твой съм. И не съм. (Какъв ответ!)
Тогава остави ме! – изкрещявам.

Без теб? Не мога. Искам те, дете.

Мръсник. Но сладък.
И му се отдавам...