Аз, грешната?

Защо помисли - край... Не ми ли вярваш?
Аз грешната, за Тебе се помолих.
Във мен заби тържествено камбана.
И полетях във бездната – нагоре...

И нека къс по къс да ме наказват.
/Нима ме вписват грешна щом обичам?!/
До теб ще легна на онази клада...
А във прахта ни... ще се любят птиците.

---