Очакване

Потеглихме. Но жажда ни изгаря.
И устните напукани кървят.
Протягаме ръцете си и двама.
В съня миражно шепне водопад...

Поехме с теб през тежката пустиня.
А дните ни – керван в безкраен път...
Пристъпват бавно. Робски търпеливо.
И онемели следват жарък ад...

И вярваме. И търсим с теб посоки.
Прохлада молим в стенещия зной.
След всеки изгрев, появил се кротко,
очакваме спасителен порой...