Поне за век

Със твойто "не" отдавна вече свикнах.
Защото знам, че всъщност значи "да".
Наясно съм, че кажеш ли "не искам",
е "искам" умножено по безкрай...

Прелита всеки миг към мен "обичам те"...
И моето трепти над теб в дъга...
А любовта ни е море разплискано...
... и болка във сълзичка на сърна...

Преливат чувства взривно-вулканични.
Или ни галят, като зноен бриз...
Това, което носим във душите си,
поне за век ще грее в светъл стих.