След нафората

След нафората всички си заминаха.
Във църквата остана само Бог,
едно момче забравило за времето,
влетяла малка птичка и амвон.

Сърцата им във унисон пулсираха –
на птичката и тъжното момче.
След нафората лакомо обираше
трохичките, случайното врабче.

Момчето се загледа жадно в купола.
Опипваше с очите объл свод...
Остана неподвижно чак до мръкнало.
Със птичката. В десницата на Бог.