Стих и вопъл...

Когато се разхождаш по брега,
навярно чуваш тихите ми стъпки.
Промушвам длан във твоята ръка.
Студена е без мен. И аз я топля.

Когато си сред хора и сред шум...
...усещаш ме... И знаеш, че сме двама.
И аз и Ти живеем, като в сън...
Със сигурност и пулса ми долавяш.

Когато тъжното небе сълзи
и ситно мрежи стъкления покрив...
До теб съм, Принце, мой...
Виж две очи...
Животът ни е стих... и вик... и вопъл...