По вените...

Не се страхувам вече от смъртта.
Готова съм очи в очи за среща.
Болезнен вик... Свистене на коса...
Една сълза... до насълзени свещи...

Страхувам се да продължа без Теб!
Да се разпуква утрото през спомен.
Ятата да оформят римско пет,
а аз да нямам въздух и за сбогом...

Сега те имам, мой красив възторг!
През Твоите очи света обичам!
И моят миг е наш. Денят е Твой.
А вените ми в твойте се оттичат...

И не Смъртта ме плаши. Две жени
все някак ще намерят обща тема.
Не искам да се съмва. Да зори...
ако не вливаш зов до вик във мене...