Tide

Потеглила – за да се слеем тихо...
И перлите си в тебе да разпръсна…
Да ти изсипя нежните си стихове...
Една вълна се ражда за брега си.


Вървях към теб – най-вярната посока.
Потърсих те - родената в стихия...
Да те достигна. Да въздъхна кротко...
И после в твойта жажда да попия...

Потеглих с радостта на светли изгреви.
И нощи носех - сребърна магия...
Вълната - аз. А ти – брегът. Най-древното.
Дали разбра... Преди да ме изтриеш...