Сега

Ще дойде миг, когато ще узнаеш...
Сега ме утеши. Попий сълзите.
Усещаш ме. А аз отдавна страдам.
Поплаквах си на рамото ти скрито.

Не казвай нищо. Вятърът ме гали.
Повява тихо, но е през жарава...
Сега ме приюти. Недей да питаш...
И устните допри до мойта рана.

Така ти вярвам. Пресуши тъгата.
Бъди ми пристан и небе след буря.
Знам - есента не преминава в лято...
Но вярваш ли... ще бъде осмо чудо...