Постой упоен от съня ми

Целувам очите ти с дъх на небе и на слънце.
Долавям стаената нежност гореща до вик.
Допирам ги още... И още. Недей да проглеждаш
Постой упоен от съня ми. Постой още миг.

Докосвам и устните. С лъх на нагрята скала са.
Втвърдени и меки...Солени до сладост от страст.
Стопяват се моите в тях... Боли ме до крясък.
Морето от мълнии стене под нашата власт...

Прилепям пламтящата жажда до твойта жарава.
Взривени от нужда да пием загубваме свяст.
Дълбоко в дълбокото бавна планета изгрява...
Гласът на достигнат оазис избухва във нас...

---