Към теб, небе...

Небе, небе, небе... Във теб долавям ясно
прекрасните трептежи пречистен миропулс.
В лазура ти познах Душата за безкрая...
Със Него чезнем плавно в най-сватбения блус.

На твърдината кацнах с крилцата на колибри.
Докоснах всяка чашка. От всеки цвят отпих.
Със същите крилца към теб ще се издигна...
Ще долетя, небе, с най-светлия си стих...