На разсъмване...


Не се почувствах грешница, защото
животът бе преглътнал обещание...
Навярно и на теб ти върна двойно.
Годините ли? Те са без значение...

Свещта подсказа жадното горене...
Не беше от излишна куртоазия.
Тя просто ни подсети, че е време...
Не се измъчвай. Никой не наказахме...

Прибрах грижливо грешната си блузка.
Ще я запазя. С аромат от теб е.
Сега е малко чоглаво и пусто...
Сега ме вписва праведница времето.

Нима не е така? Това, че взехме
една прашинка, в бързане, от слънцето.
Ако не бяхме – щеше да е грешно...
Денят почуква. С образа ти - съмва се...