XXXX

Разтърси ме гледката...
Сърцето ми заплака.
Той преливаше от младост...
Майката... Тя му асистираше...


Отминаха витрината с обувки.
Съчувствените погледи - убиваха.
Събираше кураж докрай. До капка.
Сред океан от болка –се размиваше...

Количката се плъзгаше неравно.
Най-скъпите очи оттам я гледаха...
“Добре е вече да си тръгнем, мамо...”
Бе жива, а душата й погребана.

“Да, трябва да вървим...” – отвърна кротко.
Сърцето я запита : Накъде ли?
Най-тъжната в живота им разходка –
бе повече от мъртва. След уцелване...

Къде да идем без нозе нататък?!...
Без твоите и мойте са отрязани.
Пътеката пред мен е вече кратка...
А радостта – безжалостно размазана.

На мястото на силните ти длани-
е празно, сине... Две криле- прекършени...
След тях вратата се затвори бавно...
За двамата - войната беше свършила...