Танц...

Нощта е лепкава, като катран...
Нощта е натежала от желания...
Гореща. Влажна... Но пък чуй оттам...
В такава вечер не будуват славеи...

Табунът е разпуснал пак юзда...
И всяка клетка на плътта взривява...
Край огъня разкършили снага,
те, двамата до пламъка изгарят...

Старицата почуква със дайре,
което рони и звезди, и звуци...
Преплитат лудо за момент ръце...
Земята стене под нозете боси...

Очите-въглени. Дъхът пожар.
Телата се извиват във спирала.
Е-хей, е-хей – кръгът е вече цял...
Табунът не гори... Той става клада...

Косите- черни в тъмното летят...
Под стъпките им лумва синкав пламък...
Е-хей, е-хей- във облаци от прах,
две цигански души във танц догарят...