Полет в нощта...

Нощта раздипля тъмносин сатен...
Мълчание провисва на воали...
Беззвучно се изнизват във керван -
души-бездомни, сънища, дихания...

Безплътни птици пърхат със криле,
оплетени в невидими дантели...
Звездите – разпилени стъкълца...
Луната засияла - кехлибар е...

Потънала във мекия сатен,
през стенещи въздишки се провирам...
На нечие дихание съм в плен...
Дали се раждам или пак... умирам?!