Прелюдия



Годините ни вече са разлистени,
за да се лъжем, че ще бъде същото...
Боим се да катерим истини,
пред тръпката да слизаме заблуди...

Ще поизстържем лекичко патината,
с надеждата предишното да светне...
И ще отпиваме на глътки виното...
Като за помен. Като за последно.

Ще бъдем мъртви... После ще възкръсваме...
До атома на клетъчната същност...
Ще се прелеем бавно до отблъскване...
Ще видим отрезнели, че е глупост...

Намерили спасение във бягството,
на кратката картонена илюзия...
Ще разберем, че циганско е лятото....
Една дълбоко-дишаща прелюдия...