Един миг в Етъра...

Чук-чук, чук-чук -
почуква с чукчето ковачът...
И звън на пролетни капчуци,
изсипва се върху медта.
А съдовете се подреждат,
като гиздосани невести,
излезли да посрещнат с песен
прииждането на деня...

Скръц-скръц, скръц-скръц -
пропява колелото на грънчаря...
И пъстрите паници светват
със багрите на есента...

Туп-туп, туп-туп –
не спира да изрежда станът...
А чергите се диплят пъстри,
като градинка на мома...

Порой-порой, порой-порой –
тепавицата шумно вдишва...
Със водния порой загребва,
на планината свежестта...

Запей-запей, запей-запей –
рекичката прошепва нежно...
И като сребърна шевица,
се вплита в чара на мига...