БЪЛГАРКАТА

Видях те истинска, в картина,
от Майстора ни завещана...

Видях те дивна самодива,
лекуваш с билки всички рани.

Видях те как земя корава,
със нокти искаш да обърнеш...

Видях това, че ако трябва,
с ръце сърцето си изтръгваш!

Видях те как последен залък,
на гладните до тебе даваш.

Видях те даже, че звездите,
си устремена да достигнеш...

Видях те кръшна нестинарка,
върху огньове, не жарава...

Видях те как с морето бурно,
лехите си поливаш мълком...

Видях те кротка в манастира,
от погледа ти блика вяра.

Видях те в рани пред палача –
не хленчиш и живот не молиш!

Видях те как във преспи боса,
венец от еделвайси виеш...

Видях това, че ако трябва
и живата вода намираш...

Видях те тиха, като залез
и бурна, като океан,
и нежна като птица в полет,
и силна като ураган...

Закичена с уханна роза,
пристъпваш вечна през света…
A Mайстора магия вложи,
за да те слее с вечността…