НА ШИПКА

По върховете не растат гори.
И птици там не кацат на рояци.
Орелът бегла сянка ще вгради,
а вятърът за кратко ще изплаче.
По върховете крачи самота.
Към тях се спуска по небесна нишка.
На този връх не е, не е така!
Скалите даже не мълчат на Шипка.
Там вятърът пренася гласове.
И тътени.
И стонове човешки.
А времето не спира да тъче -
огражда в ореол и дни, и нощи.
Земята помни всяка капка кръв.
Пропила се в пръстта – не излинява.
На Шипка не шуми гора от дъб,
но исполин расте.
От Незабрава.