МОЯТ ЛАФАЙЕТ

Мое малко градче, във което домът ми е скътан и покоят ме сгушва във хамак изтъкан от щурци. Тук е мойто небе, светъл къс от небесния купол, а под него душата ми, в тихи строфи красиво лети. Прекосих като птица океана, брега и морето. Уморена от път, свих смирена в гръдта ти гнездо. Цветно-нежни слова твоят пулс, твоят пулс ми прошепва. Всичко в теб ми е скъпо до болка. И свеждам глава.