ЧОВЕКЪТ

Притиснат от злини и стрес след стрес,
човекът се стреми да балансира.
Очаква утре да е по-добре от днес -
чертае, разграфява и планира.

Замерят го заплахи всеки миг.
Е-хей - крещят – виж, Краят наближава!
Стои на своя пост като войник.
Душата му расте сред смут и врява.

Плашило е слухът Армагедон.
Човекът е достатъчно завършен,
да знае – няма край в един завой...
Ах, дяволе, крещи си, кой те слуша!?