Новобогаташът

Издигнат е. Над всякое ниво.
Срамува се от бащината стряха –
етаж десети, вход и блок - едно.
Гнуси се, стъпалата му не качва.

Повит е в чуждоземни дрехи с гланц.
И няма как – не ще да ги надрастне.
Усърдно суче от добрия шанс.
Мм, вкусничко е, даже се захласва.

От джипа гледа блока през стъкло,
а спомените с мириси се нижат:
мекици от превтасало тесто
и „Поморин”, и липов чай, и грижи.

За всеки случай чука на глава:
сега е цар и дявол да не чуе.
Повит е с дрехи „Лондонска мъгла”.
Подава мръсна газ. През рамо плюе...