С теб през хилядолетията

/в зефира на нощта/

Пазарът е жужащ и гласовит -
сергии, хора - шеметът не стихва.
Така е все додето свечери.
След кратък мир и пак тълпата припва.

Опитвам да те следвам. Но едва.
Безмилостно пороят ме понася.
Тревожно спираш, търсиш ме така,
както дете изгубено се търси.

А роклята от тъничко платно
по мене лепне - жегата извира.
Денят е тежък, прашен, но какво -
нали сме двама с теб, това ми стига!

И ето ни в зефира на нощта.
Покоят ни полюшва в сини пазви.
Ръката ми е в твоята ръка,
а пулсът ти задъхано ми казва...