Словесен венец

Имам нужда от нежното в теб.
Да оброня глава и да чуя,
че сърцата препускат напред,
уморени от жадната буря...
Имам нужда да стихна така -
в ореола ти.
Толкова близко,
че да сетиш и мойта дъга –
в цветове, светлини и сребристо.
Имам нужда от топлото в теб.
И защо ли да крия – обичам...
Искам с всеки словесен венец
затуптялото в нас да окича...