КОЛЕЖКАТА

“Знам как да кажа, но не мога.
Безкрайно трудно, трудно е за мен.”
Христос Воскресе! - тихо й отроних -
на точно Вторият - Пресветъл Светъл ден.
В далечните, отдавнашни години -
внушаваха, че църквата е враг.
И вярващият тръпнеше немил
пред “силните“ тогава.
И недраг.
Уплаших се дори да я погледна.
Освен, че бе от смут, то бе и срам.
Страхувах се за нея, нея - бедната.
А беше Втори Светъл ден откак,
Възкръснал Той,
отново чу – Разпни го...
Изрече, взела въздух и живот,
от Този, който хулеше...
От Бога!
Колежката под мен. От стая - пет.