Пред нивката

А най-обича тази ранина –
върхарите когато в златно светнат.
Нозете да мокреят от роса,
а въздухът е билков и олекнал.

Когато първо птиче зацвърти
и хор подеме кръшно благослова.
В такова утро и трудът спори,
и всичко е пригалено от Бога.

На нивичката морната земя
пред погледа ти изведнъж се ширне.
Тогава ти се ще - привел глава
досущ като човек да я помилваш.