НА ЗАЗОРЯВАНЕ

Преди да се разлее малиновият изгрев
и сенките на бродници преди да се стопят,
най-светлото в нощта когато се избистря -
тогава ме извикай - пред изгревния цвят.
Когато калдъръмът е прозвънял нечуто.
А крехкото му ехо, под сънните стрехи
за миг се приюти,
преди да се залута в набъбващия ден.
Тогава ме вземи.
Тогава ще съм пулса в най-нежната ти нота.
Безсънен и щастлив в лика ми ще се взреш.
Ще ме рисуваш в звук. Ще те извайвам в строфа.
А пред Олтара плахо ще трепне първа свещ.