И ОЩЕ НЕЩО...

Под пръстите ти вопли се роят
и нежно триумфират в тишината.
След теб поемам бавно към върха,
където и покоят е в позлата...
Светът остава някъде под нас,
а звуците над него се разливат.
Душите ни потеглят в баван валс -
с тъгата и възторга хармонират.
Разпръсквам фойерверки от слова.
Под тях потрепват пламъци на свещи.
От дланите ти блика светлина.
Пианото.
Върхът.
И още нещо...