МОЛИТВА ЗА БЪЛГАРИЯ

Като звездици греят твойте прошки.
Но прошка, не е равно на забрава.
Кошмар вековен... и в съня си носиш,
а споменът и в него натежава.

Премина и през мрака на години
белязани с предателства от свои.
Тегло са, както камъкът на шия.
И как да дишаш? Как, Родино моя?

А прошките ти диплят в небосвода
невиждани по хубост, рой звездички.
Разпръснати сме, но за теб се молим,
Българийо, страдалнице обична!