МАРТЕНИЧКА

Оченцата са плувнали във радост.
Последния конец и ето на –
разцъфва до сърцето, най-отляво.
То хуква по елече на студа

Върни се, ей немирник, ще измръзнеш!
Но кой ти чува – припка и реди:
ти, бабо Марто, гледай да побързаш.
И птичките със щърка доведи.

Затрепкала на крехките гърдички,
с червено-бели преждени крилца,
забодена от мама със игличка -
във мартеничка, цял е сбран света.

По зимному, довчера онемяло,
разбужда се замрялото селце.
И нещо друго, новичко се кани,
в човешката душа да израсте...