С устните на бриза

И фалш и заблуди ми стягаха кръстно душата.
Провисвах над бездни, последвала мними слова...
На стъпка от мене си, Обич. Протягам ръката -
да стихна затоплена в теб, надалеч от света.

Ах, дяволски сбъркан живот... Но вече сме близо.
Долавям как пари дъхът ти и вече е ден.
Ще стигна, на миг съм, Любов – долавям по бриза.
С копринени пръсти и устни рисува по мен.