Аз вярвам в нея

“Аз вярвам в мълчаливата любов
Без думи, без красиви обещания,
без упреци, без молещи уста...”
Давид Овадия

*
Приемам мълчаливата любов,
защото е и тайнствена, и зряла.
Върви се по безкрайно труден път –
четирийсет пустини се минават.
Докосване - единствено насън.
Посланията шепнеш със сърцето.
Сломено питаш - още ли е там?
Оглеждаш неспокойно – мен ли чака?
А името... е в теб със ореол.
Изпълва те. Звъни из всяка клетка.
Изписваш го по потното стъкло,
по пясъка с перце
и във небето.
Това е най-дълбоката любов –
различна от стопилите се в мрака.
Аз вярвам в нея. Ще вървя до теб,
каквoто и да пише на цената...