На фона на ковьора

Останах изумена – този стол,
разяден от зъбите на години.
И стенния бродиран бял ковьор,
Легло с метални табли и пружина...

Докосвайки със поглед този свят,
останах в изненада, че го има,
все още. Върна ме назад.
Потърсих го във себе си по име.

Къде, кога съм срещала това?
Бродерията в синьо. Със оплетка
по ръбовете. Печка на дърва -
бронзирана. Разнищена жилетка.

И старият човек – току сред тях,
понесъл на плещите си теглото
на времето – с патина и със прах.
На фона на ковьора над леглото...