Въздушно-есенно

По пътя се надбягваха листа -
не скачаха врабчетата-чертици.
А слънцето повдигна рамена
и някак си - на питка заприлича.
Притичваха пред моите нозе.
Спринтираха на групички пред мене.
Прескачах ги. Настъпвах – тук-таме.
И слънчевата питка бе смалена.
Търкулна се на топче по рида.
А облаците питаха за вятър.
Подсказаха им сухите листа
и ето че над мене взе да капе...