Есенно блаженство

Дърветата почти са се съблекли.
Тук-там се люшка някой лист.
Кафяво-сух, набръчкан и олекнал -
на паяжинка само се крепи.

Тревиците шептят на пресекулки,
нагазени от някое щурче,
захвърлило последната цигулка
и сгънало душицата одве.

А аз се гмурвам плавно във покоя,
съблякла всички пластове тъга.
Потъвам във уханните подмоли.
И стихнала замирам в блаженство.