Замълчете за Бога!
Замълчете, за Бога - умира дете!
Под небето притиснало мрачно земята.
Онемяло от глад е и няма гласче.
Замълчете! То даже не може да плаче.
Престанете - не вдигайте шум с гласове!
Всички звънки наздравици вливат отрова,
там, където разравят сметта със ръце
и където за капчица топло се молят.
Замълчете, за Бога! Спи бездомен човек.
Омотан в ориста си - до безкрай парцалива.
Утихнете, преситени плувнали в мед -
вкочанен е от студ, а усмихнат умира...
Под небето притиснало мрачно земята.
Онемяло от глад е и няма гласче.
Замълчете! То даже не може да плаче.
Престанете - не вдигайте шум с гласове!
Всички звънки наздравици вливат отрова,
там, където разравят сметта със ръце
и където за капчица топло се молят.
Замълчете, за Бога! Спи бездомен човек.
Омотан в ориста си - до безкрай парцалива.
Утихнете, преситени плувнали в мед -
вкочанен е от студ, а усмихнат умира...
5 Comments:
Оставя те безмълвен... Чудесно е!
Красиво е!....и е тъжно,и е жалко и е толкова истинско!Напомня ми Смирненски.
Рени, благодаря ти, мила! Вълнуваща е оценката ти! Поздрави!
----
Благодаря Ви от сърце, арт! Изпращам Ви своите поздрави!
много хубаво написано, продължавай така много хубаво пишеш, поздрави
Благодаря, Дидим!!
Post a Comment
<< Home